В писмените извори на античните автори Древна Тракия е представяна като страна с богати залежи на мед, желязо, злато и сребро, а траките – като опитни рудари и майстори в изработката на метални изделия.
Още в четвъртото хилядолетие преди Христа човекът за пръв път създал напълно нов материал – бронзът, сплав от мед и арсен, а впоследствие от мед и калай. Новата сплав била по-твърда и по-издръжлива от медта, а предметите, изработени от нея, можели да се претопяват след износване или счупване и да се отливат отново. Докато по нашите земи древните хора можели да разчитат на суровини като мед, злато, сребро, то най-важната съставка за бронза – калаят, трябвало да се внася от далечни земи – на запад калай се добивал в земите на днешна Англия, а на Изток – в земите на днешен Афганистан. Така през бронзовата епоха (и по-точно през второто хилядолетие преди Христа) се създали големи търговски мрежи, благодарение на които хората обменяли суровини, готови изделия и технологии.
Първата стъпка към производството на метални изделия е добиването на суровината. Това се правело от специална група хора, които имали познания за находищата, скалите и рудите, за полезните им свойства и т. н.
Уменията, които траките натрупали през бронзовата и желязната епоха в металодобива намерили приложение през късната желязна епоха, особено след възникването на Одриското, Трибалското и Гетското царство и техния политически възход.
Големи находища на цветни и благородни метали съществували в Родопите, Странджа, Средна гора, Стара планина и Пангей. Златоносни били и големите реки Хеброс (Марица), Тонзос (Тунджа), Артескос (Арда). След като добивали металите, тракийските майстори ги претопявали в пещи и чрез техниките на отливане и коване, създавали полезни и ценни предмети – сечива, въоръжение, накити, съдове, украси за конете. През късната бронзова епоха майсторите (леяри и ковачи) използвали каменни и глинени калъпи за отливане на необходимите предмети, които след това обработвали допълнително (с коване, изпилване, полиране) и украсявали. До нас са достигнали няколко колективни находки от каменни калъпи, които представляват инвентар на леярски работилници от края на бронзовата епоха. През желязната епоха останки от ателиета за финна обработка на метала са открити в повечето тракийски градове и селищни центрове – Севтополис, Хелис, Кабиле, Пистирос. Голямото количество готови изделия и инструменти откривани на север от Стара планина показват, че такива ателиета са съществували в района на Монтана, Враца и Търговище.